Този път сме откъм дръжката на ръжена
Евросъюзът въведе нови наказания за нарушение на човешките права и за първи път България няма да е от неприятните. В Международния ден за отбрана на човешките права (10 декември) Европейски Съюз учреди нов надзорен механизъм, който наподобява американския Закон " Магнитски " и ще преследва физически и юридически лица от страни отвън Евросъюза за тежки прегрешения. Те ще бъдат лишавани от достъп до територията на Европейски Съюз и ще понасят финансови наказания, в случай че имат сметки в европейски банки. Наказанията не наподобяват стряскащи, само че евентуално ще им тежи срамът, че като член на Европейски Съюз България също им размахва пръст за нарушени човешки права.
Какъв е интернационалният облик на България в областта на човешките права, че да бъде съдник на други? За отговор не би трябвало да се рови в отчетите на Европейската комисия по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), които са лимитирани до наблюдения в други сфери - правосъдна промяна, битка с корупцията и проведената престъпност. Най-голям опит в отбраната на човешките права има друга организация - Съветът на Европа, който за целта е основал специфичен инструмент - Европейския съд за правата на индивида в Страсбург. Евросъюзът има по-малък териториален обсег, тъй като сплотява 27 страни, до момента в който Съветът на Европа със своите 47 членове включва всички страни на континента без Беларус. Неофициално Европейски Съюз от дълго време му е признал водеща роля в тази сфера и по тази причина си търси ново поле за изява, което надвишава рамките на Европа.
Досието на България в Съвета на Европа е най-дебелото,
тъй като тя бе една от аргументите през 1997 година той да учреди мониторингов механизъм, който по този начин я захапа, че не може да се откачи от него 23 години. Като безспорен деец измежду всичките 47 страни членки България бе подложена на 3-годишен формален мониторинг, последван от измисления пак поради нея 20-годишен постмониторингов разговор, чийто край не се вижда. През юни 2019 година тя се надяваше, че за финален път ще се яви на обзор пред избраните й наблюдаващи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (германеца Франк Швабе и унгареца Жолт Немет), само че в последния си отчет те единствено установяваха, че не могат да си изкривят съвестта, и определиха период до юни 2020 година да напишат нов отчет, който вероятно да постави точка на мъчението.
Покрай ковида новият период отмина неусетно и единствената забележима смяна бе, че унгарецът бе сменен от поляка Александер Почей, който към този момент имаше опит от наблюдението над Северна Македония. Той одобри задачата си като разузнаване с пердах и още през септември 2020 година дружно с Франк Швабе, в която осъди полицейското принуждение над стачкуващи в центъра на София. В нея двамата написаха: " С паника разбрахме, че най-малко 55 души са ранени и съвсем 100 са задържани... Като съдокладчици в постмониторинговия разговор с България следим от близко последните политически развития в страната. Призоваваме българските управляващи да съблюдават европейските си задължения и отговорности и да отговорят на оправданите претенции на протестиращите, изключително за битката с корупцията, реформирането на правосъдната система и гарантирането на свободата на медиите ". После прибавиха: " Напредъкът по тези въпроси ще бъде показан на Парламентарната асамблея (на Съвета на Европа) при започване на идната година ". Темата " България " фигурираше в дневния ред на Комисията по наблюдението на 13 ноември, която одобри предлагането на докладчиците за нов отчет през 2021 година
За да е ясно в какво състояние се намира страната, би трябвало да се означи, че единствено още две страни - Северна Македония и Черна гора - са в постмониторингова процедура. Естествено, старшинството се пада на България, тъй като нейните 20 години стаж са повече от стажа на другите две страни, взети дружно (РС Македония - 7 години, Черна гора - 8 години).
Картината се обяснява още повече, в случай че се наблюдава какво име си е изработила страната в Европейския съд за правата на индивида, под чиято пълномощия се намира от 1992 година В началото на всяка календарна година той открива своя сезон посредством разгласяване на статистика за делата против страните, нарушили Европейската спогодба за правата на индивида.
България постоянно е в първата десетка
(тази година по изключение бе на 11-о място). Освен това компютрите на съда генерират и коя страна какъв брой пъти е била осъждана от учредяването на съда през 1959 година Тъй като България се води на доклад от 1992 година, би трябвало да е обратно в класацията, само че не е по този начин. По безспорни цифри тя още веднъж е в първата десетка (на 9-о място), а в случай че се гледа съотношението брой осъдени спрямо броя на жителите си, е неоспорим любимец в непрестижната десетка с 90 неоправдателни присъди на 1 млн. поданици. След нея с 85 присъди на всеки 1 млн. жители от популацията е Гърция, чиято статистика обаче се води през цялото време на съда.
Показателна е и друга статистика, която идва от Комитета на министрите на Съвета на Европа, претрупан да следи за осъществяването на решенията по делата в Страсбург. Според данните, систематизирани от международната платформа , България е рецидивист и по несъблюдение на неоправдателните решения на Европейскиия съд за правата на индивида. През последните 10 години тя не е изпълнила над половината от тях (52%), а междинното закъснение за осъществяване на произнесените против нея решения е 6 години и 5 месеца. Това е индикатор за неохотата, с която страната се отнася към задължението си да почита човешките права и интернационалното правораздаване.
Въпреки това България към този момент взе участие посредством своята външна министърка Екатерина Захариева в разискването на черен лист на лица и организации, които би трябвало да бъдат жигосани като интернационално приети извършители на човешки права. Всеки от тях един ден ще може да каже: Защо не погледнете първо себе си?
И даже няма да му е мъчно да уточни съответен образец в Европейски Съюз.
Какъв е интернационалният облик на България в областта на човешките права, че да бъде съдник на други? За отговор не би трябвало да се рови в отчетите на Европейската комисия по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), които са лимитирани до наблюдения в други сфери - правосъдна промяна, битка с корупцията и проведената престъпност. Най-голям опит в отбраната на човешките права има друга организация - Съветът на Европа, който за целта е основал специфичен инструмент - Европейския съд за правата на индивида в Страсбург. Евросъюзът има по-малък териториален обсег, тъй като сплотява 27 страни, до момента в който Съветът на Европа със своите 47 членове включва всички страни на континента без Беларус. Неофициално Европейски Съюз от дълго време му е признал водеща роля в тази сфера и по тази причина си търси ново поле за изява, което надвишава рамките на Европа.
Досието на България в Съвета на Европа е най-дебелото,
тъй като тя бе една от аргументите през 1997 година той да учреди мониторингов механизъм, който по този начин я захапа, че не може да се откачи от него 23 години. Като безспорен деец измежду всичките 47 страни членки България бе подложена на 3-годишен формален мониторинг, последван от измисления пак поради нея 20-годишен постмониторингов разговор, чийто край не се вижда. През юни 2019 година тя се надяваше, че за финален път ще се яви на обзор пред избраните й наблюдаващи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (германеца Франк Швабе и унгареца Жолт Немет), само че в последния си отчет те единствено установяваха, че не могат да си изкривят съвестта, и определиха период до юни 2020 година да напишат нов отчет, който вероятно да постави точка на мъчението.
Покрай ковида новият период отмина неусетно и единствената забележима смяна бе, че унгарецът бе сменен от поляка Александер Почей, който към този момент имаше опит от наблюдението над Северна Македония. Той одобри задачата си като разузнаване с пердах и още през септември 2020 година дружно с Франк Швабе, в която осъди полицейското принуждение над стачкуващи в центъра на София. В нея двамата написаха: " С паника разбрахме, че най-малко 55 души са ранени и съвсем 100 са задържани... Като съдокладчици в постмониторинговия разговор с България следим от близко последните политически развития в страната. Призоваваме българските управляващи да съблюдават европейските си задължения и отговорности и да отговорят на оправданите претенции на протестиращите, изключително за битката с корупцията, реформирането на правосъдната система и гарантирането на свободата на медиите ". После прибавиха: " Напредъкът по тези въпроси ще бъде показан на Парламентарната асамблея (на Съвета на Европа) при започване на идната година ". Темата " България " фигурираше в дневния ред на Комисията по наблюдението на 13 ноември, която одобри предлагането на докладчиците за нов отчет през 2021 година
За да е ясно в какво състояние се намира страната, би трябвало да се означи, че единствено още две страни - Северна Македония и Черна гора - са в постмониторингова процедура. Естествено, старшинството се пада на България, тъй като нейните 20 години стаж са повече от стажа на другите две страни, взети дружно (РС Македония - 7 години, Черна гора - 8 години).
Картината се обяснява още повече, в случай че се наблюдава какво име си е изработила страната в Европейския съд за правата на индивида, под чиято пълномощия се намира от 1992 година В началото на всяка календарна година той открива своя сезон посредством разгласяване на статистика за делата против страните, нарушили Европейската спогодба за правата на индивида.
България постоянно е в първата десетка
(тази година по изключение бе на 11-о място). Освен това компютрите на съда генерират и коя страна какъв брой пъти е била осъждана от учредяването на съда през 1959 година Тъй като България се води на доклад от 1992 година, би трябвало да е обратно в класацията, само че не е по този начин. По безспорни цифри тя още веднъж е в първата десетка (на 9-о място), а в случай че се гледа съотношението брой осъдени спрямо броя на жителите си, е неоспорим любимец в непрестижната десетка с 90 неоправдателни присъди на 1 млн. поданици. След нея с 85 присъди на всеки 1 млн. жители от популацията е Гърция, чиято статистика обаче се води през цялото време на съда.
Показателна е и друга статистика, която идва от Комитета на министрите на Съвета на Европа, претрупан да следи за осъществяването на решенията по делата в Страсбург. Според данните, систематизирани от международната платформа , България е рецидивист и по несъблюдение на неоправдателните решения на Европейскиия съд за правата на индивида. През последните 10 години тя не е изпълнила над половината от тях (52%), а междинното закъснение за осъществяване на произнесените против нея решения е 6 години и 5 месеца. Това е индикатор за неохотата, с която страната се отнася към задължението си да почита човешките права и интернационалното правораздаване.
Въпреки това България към този момент взе участие посредством своята външна министърка Екатерина Захариева в разискването на черен лист на лица и организации, които би трябвало да бъдат жигосани като интернационално приети извършители на човешки права. Всеки от тях един ден ще може да каже: Защо не погледнете първо себе си?
И даже няма да му е мъчно да уточни съответен образец в Европейски Съюз.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ